Преди пет години имах възможността, заедно с двама мои колеги, да водя групи с лишени от свобода в Централен Софийски затвор. В продължение на една година направихме три групи и можах да се запозная с разнообразието от личности, които излежават присъдите си в това изправително заведение. 

Използвахме коучинг методика, а главната цел на групите беше да помогнем на участниците да намерят най-добрите за тях начини да оползотворят времето, което ще прекарат там. Но вместо да се спирам конкретно върху ефектите от групите, тук ще ви представя впечатляващите примери за осмисляне на времето, които ми дадоха някои от лишените от свобода. 

Длъжен ли си да се впишеш в модела? 


Затворът не е място, което мотивира човек. Особено този в столицата – стара и студена сграда, малки килии, строги надзиратели… А и “съквартирантите” не са подходящ модел за подражание. Често чуваме как затворът е академия за престъпници, как там един сгафил човек се превръща в бандит и други истории, които със сигурност имат истина в себе си. Но тук няма да коментирам присъдите на хората и дали са виновни или не. Искам да дам няколко добри примера как човек може да оползотвори времето си по смислен начин, независимо от средата, в която се намира. Та, длъжен ли си да се впишеш в модела, който ти начертава обществото, ако се озовеш на такова място? Не, не си длъжен.

Силата на знанието


Един от първите хора, с които се запознах, е човек, който въпреки че по-голямата част от живота си беше прекарал затворен, беше избрал да се образова. Той беше завършил училище, докато излежава присъдата си. След това, излизайки на свобода, беше започнал бизнес с търговия, използвайки знанията, придобити и от училище. Така се случва, обаче, че отново се озовава в затвора, но семейството му има възможността да продължи да се издържа с търговия. А и образовайки се, този човек имаше възможността да помага на по-млади затворници и да ги насочва с примера си. Един от най-добрите начини да опазиш някого от повторно влизане в затвора е да го образоваш, да повишиш шансовете му да намери достойно и законно препитание някой ден. 

Използвайте наличните ресурси на максимум


Един от най-впечатляващите примери за личност, която знае как да извлече “максималното от лошата сделка”, беше човек, който и аз, и моят колега помислихме първоначално за част от администрацията на затвора. В собствен кабинет с няколко компютъра, малка библиотека, претъпкана с книги, графичен таблет и принтер/скенер, този мъж съвместяваше няколко важни роли. Той беше автор и редактор в затворническия вестник. Годините, прекарани в затвора и изучаването на законите, го бяха направили предпочитан съветник за правна помощ за много затворници. Той им помагаше да пишат различни документи и ги съветваше, когато имаха проблеми или нужда да защитят правата си. Освен това се беше научил да прави компютърни игри и то доста забавни и оригинални. А с графичния таблет рисуваше много красиви портрети, като първият, доколкото си спомням, беше на Ботев. Как беше постигнал тези умения и още по-важно – как беше намерил всичката тази техника и ресурси в затвора? Беше изчел голямо количество книги, много от тях на психологическа тематика и знаеше как да подхожда към ръководството, как да издейства полезни неща за себе си, но и за останалите. Нашите групови срещи провеждахме именно в неговия кабинет. 

Вярата и вътрешния мир


В близост беше параклиса на затвора. Много религиозни общности работят с лишените от свобода и им дават възможност да постигнат вътрешен мир, да обърнат посоката и да служат на общността. Следващият човек, който ми направи впечатление със своето развитие в затвора, е млад мъж с позиция подобна на клисар в параклиса. Той беше открил религията, служеше в храма, работеше върху спокойствието си и спортуваше усилено. Старателно избягваше пороците на затвора, не взимаше наркотици и се опитваше да общува с по-възрастни и интелигентни хора. Да поддържаш позитивен устрем, да работиш върху себе си, да вярваш и да се опитваш да намериш добро общуване е трудно само по себе си за повечето хора, а да го правиш в затворническата среда е постижение, което трябва да се отчете и поощри. 

Да имаш кауза е спасение


Имаше и политически ангажирани хора. Един от членовете на нашите групи пишеше статии, които после бяха публикувани в негов личен блог от негови сътрудници (в затвора няма достъп до интернет, но може да се пишат писма). Тематиката беше аналитично-политическа, блогът – доста четен, а накрая в същата тематика беше написана и издадена и книга. Имаше съмишленици и поддръжници и извън затвора.

Това да имаш страст и тема, която силно те вълнува и да виждаш смисъл в работата по нея, задава посока на развитие и ти помага да преодолееш трудностите, които ти поднася живота.  

Винаги имаш какво да предложиш


Един от другите участници беше чужденец, който преподаваше на останалите собствения си език, а това му носеше така наречените кръстчета – поощрителна мярка, която стимулира лишените от свобода да се стремят към добро поведение и смислени дейности. Когато натрупаш определен брой кръстчета (или плюсчета), присъдата ти се намаля с един ден. Освен, че печелеше бонуси, той се чувстваше полезен, имаше и приятели, а така и самотата не беше толкова осезаема.

Самотата лесно може да споходи човек в подобно заведение като затвора –  сам, отделен от семейство и приятели, а в неговия случай – и на хиляди километри от родината.  

Въпрос на избор


Тук споменах няколко ярки случая, които са се запечатали в паметта ми, но те не са единствените. Имаше и младежи, които преминаха професионални курсове, за да имат професия, когато излязат на свобода и да не им се налага да се връщат към разпространението на наркотици.  Имаше и други, които работеха доброволно или платено, трупаха стаж, кръстчета, получаваха и заплати и така повишаваха своето усещане за полезност и успешност.

Разбира се, голям брой лишени от свобода не полагаха такива усилия – лежаха и бездействаха, слушаха радио, играеха на игри. Чувахме и за случаи на хора, които ставаха наркозависими, други пък извършваха още по-големи престъпления. И това се случваше в същата среда, в която гореописаните личности се развиваха. Защо? Каква е разликата? 

Ловци на смисъл


Нагласата е в основата на възприятието ни за света. Тя може да е много полезна и да благоприятства успешното справяне с трудностите в живота – т.нар. „прогресивна нагласа“ (progressive mindset). Хората с прогресивна нагласа чувстват, че са в процес на развитие и приемат трудностите като предизвикателства, които ще им помогнат да израснат. Те осъзнават, че грешките са част от живота и приемат усилието като показател, че надскачат себе си. Тази нагласа им позволява да действат проактивно, вместо реактивно. Така те успяват да преобразуват стреса в конструктивни действия. Ефектът е, че развиваме умението да сме успешни – често го наричам “трупане на успешност”. Влизайки в позицията на ученик, личност с прогресивна нагласа намира полза и възможност за себе си във всяка ситуация. Такъв човек е ловец на смисъл.

За тези от нас, за които тази нагласа не е толкова естествена, остава да си поставим развитието ѝ за цел. Защото иначе… 

Хората с фиксирана нагласа смятат, че имат фиксирано количество качества и умения. Затова приемат трудностите като опасност, която ще покаже, че не стават и не могат. Така те са в постоянен страх и напрежение да не би да сбъркат и да се изложат. За тях полагането на усилия е нещо лошо и показва, че нещо не е наред. Тази нагласа води до нерешителност, потиснатост и хроничен стрес. Също така и до тенденцията да се изпускат ползите и подаръците в различните ситуации, което в дългосрочен план трупа усещане за неуспешност, безсмисленост, неудовлетвореност и други сходни “положителни ефекти”.

Щом стремежът на човек да се развие, да се издигне над обстоятелствата и да направи времето на “присъдата си” свое, не може да бъде спрян и унищожен в затвора, то какво ни спира нас, които сме свободни да разполагаме с животите си?  Ние всички имаме свои “присъди” – неща, които смятаме, че ни ограничават и ни спират от това да се развиваме и да ставаме по-добри. А всъщност, това, което ни спира е нашата фиксирана нагласа. Но вече е време за свобода. 

 

Андрей Ганев е психолог и психотерапевт, работещ с иновативни методи, които освен научно подкрепени са се доказали и като високоефективни в терапевтичен план. Той има богат опит в психологическата помощ на хора с депресия, панически атаки, тревожност, фобии, натрапливи мисли. Също така и в работата като семеен психолог и детски психолог. Андрей е обучител към различни организации, както и самостоятелно е водил десетки семинари за личностно развитие и такива с терапевтична насоченост. Чест гост в различни медии той винаги има какво полезно и интересно да сподели.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *