След вълнуващата беседа, която се проведе на девети реших да напиша част от нещата, за които си говорихме в продължение на близо два часа. Темата беше „Страха като учител“, и се фокусирахме върху един нов поглед върху страха, а именно – как да извлечем полза от това силно чувство, как да се научим да разпознаваме причините за появата му и начините за справяне с него.

Стана дума за различните причини, за да се появи страха: страхът като учител, страхът като пазач, страхът като навик.

Гледната точка, която искам да ви представя, е свързана с фокусирания към решение начин на мислене и конструктивизма. Страхът си е страх, той ни спохожда в определени моменти с и без причина и от нас зависи какво ще е отношението ни към него, как ще го възприемем.

Една от възможните алтернативни позиции е да се замислим какво можем да научим от този страх, каква полза може да имаме от него след като така или иначе той присъства в живота ни. Нека погледнам върху това на какво може би иска да ни научи? Страхът е една от най-силните емоции и често е единственото нещо, което може да ни накара да се размърдаме от установения начин на живот. Затова следващият път в който изпитате страх в ситуация, която не е физически застрашаваща, се запитайте: „Защо усещам това сега? На какво иска да ме научи?“ И отговорът ще дойде, ако му позволите, вие знаете защо се страхувате, все пак е вашият страх. Това е просто един начин тялото ви или вашето подсъзнание да ви подскаже в каква насока може да се развиете. Дали става дума за страх от обвързване или страх от самота, може би от отхвърляне или говорене пред публика. Помислете в тази ситуация, избрете да влагате ресурса си, енергията си не да се борите със траха, защото той си е ваш, няма как да се борите със себе си и да победите. Вложете силите си да разберете кое е това, на което иска да ви научи страха, накъде сочи. А и освен, че ви показва самото нещо, страхът дава и сили промяната да се случи.

Да, но страховете може да са ирационални – от насекоми, от мечки, дори от неща, които никога няма да срещнете през живота си, но самото им споменаване ви кара да настръхнете. Може пък да ги срещате често, но да са напълно безобидни за вас (както са например насекомите в повечето случаи). Тук ако решим да изберем не борбата, а трезвата мисъл, ще разберем, че страхът ни побутва, закача ни, за да ни покаже, че живеем живота си до някаква степен несъзнателно, следвайки и поддавайки се на необосновани страхове. Помислете, как в тази ситуация, можете да повишите своята съзнателност? Да се постараете да преодолеете страшния фактор, да се научите да разграничавате реалните от илюзорните явления в живота и душата ви… и още много ползи, които можем да извлечем от работата с ирационалните страхове. Вие за какви се сещате?

Страхът като пазач. Страхът може да се прояви и като наш спасител. Например изведнъж избликнал страх ни накара да стоим повече време вкъщи или ни спира от някакви други действия, които ние не сме разпознали като саморазрушителни – преработване, злоупотреба с различни субстанции и т.н. Тук страхът идва, за да ни застави да спрем и ако изберем да изследваме причините за него, да ни покаже кои части от ежедневието ни са потенциално опасни за нас.

Страхът, както всяко друго нещо може чисто и просто да стане навик. Един неприятен навик, който с времето сме затвърждавали волно или неволно и сега сме стигнали до място, в което ни е естествено да се страхуваме. Страх от това да общуваш с противоположния пол или фобия, която дори решена остава следа върху поведението на човек – той се държи като някой, който го е страх. Е в такъв случай отново ни се дава шанс да проверим своята съзнателност, да спрем за момент и да променим нещо.

До тук добре – имаме нова гледна точка към страха, конструктивна и когато се прояви, започваме да се радваме на подаръците, които ни носи. До какво ще доведе това? До пристрастяване? Едва ли. Ще доведе до по-лека комуникация със себе си, защото ще сме по-отворени към сигналите, идващи от нас самите. Ще доведе най-вероятно и до намаляване на страха ако ли не и до пълното му изчезване, освен в случаите, в които наистина е необходим, за дани пази живота. Когато страхът разбере колко е желан и как когато се появи вместо ужас извиква ентусиазъм и предвкусване на нова посока на развитие ще започне много повече да цени труда си и да се появява по-рядка осъзнавайки, че се възползваме от него с пълна сила, а и си учим уроците сами, без да е нужно да ни бута някой. Разбира се това си има и своето по-научно обяснение, което може да намерим за използваемо: когато сменяме реакцията си към даден нощо (в случая страха), ние сменяме и своята нагласа, изживяване, биохимия и т.н. Това ще рече, че когато изберем да имаме нов поглед към страха, ние започваме да го разбираме по различен начин, различни връзки се създават в мозъка ни и за нас това става различна емоция – вместо да ни блокира, тя ни подтиква да действаме, да правим нещо в положителна за нас посока.

Ето и няколко практични способа, които да ви помогнат в усвояването на новата гледна точка:

Много популярно и препоръчвано в средите на хората, заимаващи се със системата Симорон, е така нареченото благодарене и/или подаряване на подаръци. Как се използва? Много леко, както всичко останало в подходите, които използвам: усещаме в даден момент, че ни е страх, започваме да обмисляме, защо се появил този страх и му благодарим за усилието, което прави, за да ни научи на нещо. След което с чисто сърце му подаряваме (мислено, разбира се) това нещо, което сметнем, че ще му донесе най-голямо удоволствие и ще му се хареса. Така няма да му се налага да се занимава с нас, а ще си отиде доволно заплатен за труда. Така подпомагаме смяната на отношението си и е чудесно упражнение за намиране на положителното в една страшна ситуация.

Може да използваме и жарианти на нелинейното мислене, особено в случаите на ирационален страх или сходни на страх от открити пространства, говорене пред хора и т.н. Когато започнем да изпитваме страх, нека си зададем въпроса „Какво не съм правил в тази ситуация?“ След това правим нещо различно (за предпочитане и абсурдно) – например вместо да се откажем от излизането, започваме да решем с гребен телевизора, вместо да изпаднем в ужас от хлебарката, й изиграваме един казачок!

Наиграването на проблема е един много полезен способ, познат още като “ние гоним проблема за още общване, а той бяга изтощен и преработен”. Един вид – страхуваме се дори когато не ни е страх, престружаме се, играем го като опитни актьори, докато ни писне, а после, сякаш е уяастник в задушаваща връзка, страхът си тръгва доброволно, дори без да каже сбогом.

Винаги можете и стоически да се гмурнете в страха, да го изучите и да отидете отвъд него, но това е способ, който въпреки, че е работещ колкото другите, е малко по-силов.

В крайна сметка единственото нещо, което е решаващо е нашето решение, изборът ни да видим страха по различен начин и да се възползваме от тази силна емоция. Ако искаме да има полза от него. само трябва да я намерим за себе си. И не забравяйте, че както изберете да видите нещо, такава форма ще придобие то за вас.

Андрей Ганев е психолог и психотерапевт, работещ с иновативни методи, които освен научно подкрепени са се доказали и като високоефективни в терапевтичен план. Той има богат опит в психологическата помощ на хора с депресия, панически атаки, тревожност, фобии, натрапливи мисли. Също така и в работата като семеен психолог и детски психолог. Андрей е обучител към различни организации, както и самостоятелно е водил десетки семинари за личностно развитие и такива с терапевтична насоченост. Чест гост в различни медии той винаги има какво полезно и интересно да сподели.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *