Семейството- градивната единица на обществото е важна тема в психологията и психотерапията от много време. Много различни теории разглеждат семейните взаимоотношения и тясното влияние върху отделния човек. Една от тях е системната теория за семейството и в тази статия ще ви разкажа за нейното виждане относно родителската двойка.

В семейството едни и същи хора често влизат в различни роли. Семейството се състои от поне двама души, които от гледна точка на психологията и взаимоотношенията не е нужно да са сключили брак. Тук все още не можем да говорим за родителска двойка, а за интимна двойка. Двамата влюбени имат своята динамика и ежедневие – изградили са работеща система. И все пак, какви са характеристиките на интимната двойка – любов, съпричастност, грижа, съвместни дейности, подкрепа, интимност- физическа и емоционална.

В един момент ако изградената система продължава да функционира добре и членовете на интимната двойка имат желание за това, започват да мислят за дете. В момента в който се роди или се осинови дете, то интимната двойка става родителска.

И тук е първото възможно място, където може да възникне проблем. Доста често забравяме, че не сме заменили интимната двойка с родителска, а смедобавили още една роля към своят репертоар- на родителя. А тя има различни специфики- отговорност, стабилност, планиране. Така голямата отговорност да отгледаш своето обично дете взима връх, започваме да работим повече, за да обезпечим нуждите на семейството. Често майките остават вкъщи пълните две години майчинство за да отглеждат детето, а това малко или много е консумираща време дейност, която води до социалното откъсване на младата майка. Това често може да е голям стресор – до преди половин година е работила, виждала се е с приятелки, заедно с любимия са правили своите си неща и изведнъж- прекарва по цял ден с невръстното дете. Този стрес бавно и сигурно се натрупва в недоспалата и всеотдайна майка. Таткото от своя страна се впуска в потока на обезпечаване на нуждите – количка, стерилизатор, кошче, дрехи и обувчици през седмица (защото те растат толкова бързо) и други неща, които струват не малко пари. На всичкото отгоре прекарва малко време при семейството си. Този стрес пък се натрупва в таткото. И рано или късно избухва и това е нормално. Защото малко или много ролята на съпрузи е сложена на заден план.

Вместо да се търси вина или да се мисли за раздяла, тук е моментът двамата съпрузи да се обърнат един към друг и заедно, като семейство дазаработят в екип. И да вложат силите, които влагат в каране в нещо полезно – да отидат само двамата на вечеря, разходка в парка, риболов или каквото и да е това, което са правили заедно преди и им е харесвало. Разбира се, сексът също може да е сред тези неща. Разбирайки, че въпреки, че са едни и същи хора, те изпълняват различни роли в семейството и всяка от тези роли си има своите задължения, съпрузите биха могли да преодолеят с лекота стреса, който се натрупва в тях. Да, родителите мислят за физическото оцеляване на семейството, за нахраненото и облечено дете, платените сметки и т.н. Но съпрузите са тези, които се грижат един за друг и допринасят за добруването на семейството по един фин, но също толкова съществен начин- чрез любов и разбиране, задружност и чувство за уют. Така детето ще расте в здрава в емоционален план среда. Ако това не е така, а то е задоволено само на материално ниво, а средата е напрегната от родители, забравили, че са и интимна двойка, която е породила нуждата, желаниетоза дете, то често акумулирания стрес ще се прояви чрез детето. Като най-фина и усещаща част от семейната система, децата са тези, които проявяватсимптомите.

Предлагам ви да се съберете със своята половинка и да изберете нещата, които ви доставят удоволствие и можете да правите заедно, като двойка и да започнете да ги правите още от днес.

Андрей Ганев е психолог и психотерапевт, работещ с иновативни методи, които освен научно подкрепени са се доказали и като високоефективни в терапевтичен план. Той има богат опит в психологическата помощ на хора с депресия, панически атаки, тревожност, фобии, натрапливи мисли. Също така и в работата като семеен психолог и детски психолог. Андрей е обучител към различни организации, както и самостоятелно е водил десетки семинари за личностно развитие и такива с терапевтична насоченост. Чест гост в различни медии той винаги има какво полезно и интересно да сподели.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *