Представете си как живеете своя живот безгрижно. Живеейки така и занимавайки се с ежедневните си дела, забелязвате, че на житейското небе започват да се струпват облаци. А вие с фино и отработено действие отново докарвате слънце на небосклона си.

Може би рядко, но предполагам, че и на вашия небосклон се появява по някое облаче. Какво правите в тези случаи? Оставяте го да се разрасне до буря, бягате на сигурно, докато отмине или слагате дъждобрана и без да обръщате много много внимание на виелицата, си правите каквото сте наумили? Освен тези реакции, има още много и всяка от тях е по своему полезна. Аз искам да споделя с вас още една възможна реакция, показала се полезна във времето, както на мен, така и на клиентите ми. Тази реакция има два основни компонента- съответстващо състояние и задаването (и отговарянето) на един единствен въпрос.

Да се придържаме към аналогията с облаците и бурите. В древността, когато голяма част от хората са били езичници, е имало богове на бурите, на вятъра и на облаците. Хората са смятали, че гръмотевиците са изпращани от някой бог (например Зевс), а облаците са били божествени колесници. В днешно време знаем, че облаците са видима маса кондензирани водни капки, а бурите са сблъсък на области с ниско и високо налягане, което на свой ред поражда ветрове. Знаем това сега, не защото хората сме спрели да вярваме във възвишена сила. Това се е случило, защото е имало малцина сред нас, които са проявили реакция, различна от тази на останалите. Тези хора са стояли и са наблюдавали къде се образуват облаци и бури и какво е общото между различните обстоятелства. С времето те са се сетили да пуснат балони с измервателни уреди в самите облаци и бури.. Те са подходили към тези природни явления с изследователски дух. Проявили са интерес и са го изследвали, полетели над него и дори вътре в него. Те може и да са били изплашени от силата на природата, но изследователският им дух ги е карал да виждат не страшни събития, а предизвикателство, повод да придобият още знания, умения, мъдрост. Смятам, че този изследователски дух е помогнал на човека да излезе от пещерите и в крайна сметка да полети към звездите.

Какво съдържа изследователският дух в себе си? Освен всичко останало, той съдържа един въпрос. Въпросът, който е довел до гениалната идея да се изпрати балон с измервателни уреди в облака, да се използва плат за крилото на първите самолети….

Какво би могъл да направи човек, тласкан от желанието да открива и да се развива, особено ако е избрал атмосферните явления за своя област на изследване? Та от както съществуваме като вид ние сме се нагледали на облаци от всякакъв вид, на бури от всякакъв мащаб, на ветрове с всякаква сила. (Може да се каже и същото за проблемите на хората- от както има хора, има и човешки проблеми.) Как би могъл ентусиазираният изследовател да се откъсне от установените представи, които не само е чувал от малък, но и дори прародителите му са имали за непоклатима истина? Например: има гръмотевици, значи Зевс е разгневен!

Чрез задаването на един въпрос, който сам по себе си е кратък, но може да отприщи цяла научна (или лична) революция. Въпросът „Какво не съм правил в тази ситуация?“ и всичките му разновидности- „Какво НИЕ не сме правили в тази ситуация?“ , „Какво (различно) не съм мислил, гледал, чувствал, говорил в тази ситуация?“… вариантите са безброй, но есенцията е една и съща.

„Какво не сме пробвали още? –Да отидем отвъд хоризонта.“ може би така е взето решението за първите плавания до Северна и Южна Америка. Може би този въпрос, породен от изследователския дух на Флеминг е довел до използването на мухъл за откриване на пеницилина…

Често сме склонни да приемаме, че представата ни за „житейските бури“, която сме придобили от досегашния си живот, е общовалидна и крайна. Предлагам ви една различна реакция за следващият път, в който се заоблачи над вас- подходете изследователски и се запитайте „Какво не съм правил/а в тази ситуация?“ И проверете дали ако направите нещо коренно непривично и различно от обичайната ви реакция, ще изгрее слънце на вашия житейски небосклон.

Андрей Ганев е психолог и психотерапевт, работещ с иновативни методи, които освен научно подкрепени са се доказали и като високоефективни в терапевтичен план. Той има богат опит в психологическата помощ на хора с депресия, панически атаки, тревожност, фобии, натрапливи мисли. Също така и в работата като семеен психолог и детски психолог. Андрей е обучител към различни организации, както и самостоятелно е водил десетки семинари за личностно развитие и такива с терапевтична насоченост. Чест гост в различни медии той винаги има какво полезно и интересно да сподели.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *