В рамките на година и половина с моя колега и приятел Даниел Троев (www.danieltroev.com) отговаряхме на въпроси наживо във Facebook. В тази серия от статии можете да слушате или прочетете отговорите ни. Ако имате ваш въпрос, можете да го зададете на имейл ganev.andrey@gmail.com.

--------------------

 

Въпрос: Как да сме сигурни, че поставената ни диагноза е правилна и да се доверим на специалистите, когато имаме проблем с вярването на каквото и да е?

Андрей: Тук пак има две части в този въпрос - за диагнозата и за вярването в каквото и да е. Да, това е интересен въпрос, защото ако човек започне да чете различни диагнози, било то от физиологичен характер или психологически характер, много често ще се открие в поне 30 до 50% от тях. Помня как едно време в университета след всяка лекция по психопатология всички имахме някакво заболяване, защото те понякога са така съставени, че наистина изглеждат много общо. Но ако наистина сме приели и усещаме, че има нещо и сме посетили един специалист и имаме нужда от второ мнение и то по някакъв начин се припокрива, то тогава може все пак да кажем, че има някаква адекватност. Помня преди време бях чел, че миналият век през 70-те - 80-те години, в един момент се оказва, че при диагнозата на хората с тежки заболявания, примерно шизофрения, в Англия и в Щатите процентно има огромна разлика. И сега какво става - дали в едната държава са по-шантави от другите или друга е причината. При изследването на това защо в едната държава има повече диагностицирани хора, отколкото в другата(говорим процентно, не просто като бройка), се стига до заключението, че просто в едната държава медицинският персонал е по-образован относно едно заболяване, отколкото за друго. И всъщност едните имат тенденцията да поставят една диагноза, а другите имат тенденцията да поставят друга диагноза, на фона на един набор от оплаквания. Така че трябва да разберем, че диагнозата не е етикет за нас. Диагнозата не е присъда - "ти си това". Това е нещо, което ни дава насока. Първо, едната цел на диагнозата е да даде някакъв общ език между специалистите. Защото ако отидем при един лекар, друг лекар, трети лекар - щом той прочете тази диагноза, ще разбере какво означава. Не е нужно всеки път да се открива топлата вода. Тоест това е една конвенция на етикетиране на определен тип поведение и симптоми. От друга страна това е нещо, което прави само това - етикетира определен тип поведение и симптоми, тоест то не ни определя. И от тази гледна точка диагнозата не трябва да се възприема като "аз съм такъв", а като "да, в момента в моя живот определен тип поведение и психически феномени могат да бъдат облечени с тази дреха." И всъщност диагнозите са направени точно за това удобство - да се знае, да има някакъв тип проследимост. Така че ако ние се съмняваме, трябва да проверим с повече от един специалист. И да знаем, че все пак диагнозите не са присъда, не са нещо, което се отпечатва в нашата душа, а са начин на описание.

Даниел: Така че това е един важен критерий - човекът, който поставя диагнозата, дали я поставя под формата на присъда и така бърза да ни даде един етикет, без да ни даде обяснение какво означава това - какво означава за мен, занапред, каква е неговата прогноза, какво означава тази диагноза, която изведнъж ми се поставя.

Андрей: Да, също този човек след колко време поставя тази диагноза. Примерно аз си спомням преди време една жена дойде при мен, която бяха диагностицирали с обсесивно-компулсивно разтройство. Аз винаги разпитвам повече, защото за мен това нищо не означава- някой го е етикетирал така. В крайна сметка се оказа, че това е било заради една мисъл, която не е приятна, натраплива мисъл така да я наречем, която тя си е помислила три пъти. И сега представете си, човек си е помислил нещо три пъти и веднага е получил диагноза. Това е малко несериозно. Човек трябва да прояви малко здрав разум и да разбере - беше ли от другата страна достатъчно подробно проверена тази информация, на базата на какво. В днешно време много хора, които дори не са особени специалисти, бързат да нашляпат някаква диагноза. А тя е много важна, човек трябва да го има предвид - каква е квалификацията на този човек. До каква степен е честността на този специалист, трябва самите ние да изследваме. И ако имаме нужда да проверим втори път, трети път, четвърти път. Ако трима души ни потвърдят едно и също нещо, вече може да го имаме предвид. От тук нататък не е важна толкова диагнозата, а е важно да видим какво ще правим, какво ни предлагат. "Вие имате депресия." И какво от това?

Даниел: Да, поставено на това ниво е - "Имаш депресия, дотук съм аз, ти само пий тези хапчета", или с някакви общи инструкции - значи че не се е погрижил човекът достатъчно за нас.

Андрей: И оттук нататък не трябва да оспорваме вече диагнозата, трябва просто да кажем вече "Добре". Но тази диагноза, както казахме, тя е просто някакво описание, тя е някаква дума. Ние трябва оттам да изследваме защо, какво се случва, всъщност след диагнозата е важно какво се случва.

Даниел: Да, какво е бъдещето, каква е посоката, която ми се очертава, това е много важно.

Андрей: Защото нашата цел ще бъде да се оправим, да се почувстваме по-добре. И оттам нататък - имаш депресия или нямаш депресия, важното е оттам нататък какво да се случи. Какво се е объркало - трябва да се разбере, но по-скоро - какво ще работи за мен.

Даниел: Да, така че въпросът е не е толкова дали е правилната диагноза, а по-скоро какво ми се дава като план оттук нататък, какво ми предстои, какво ме очаква, каква светлина в тунела ми дава съответния специалист.

Андрей: И ако вече самите ние не чувстваме правдивост в тази диагноза, трябва да отидем да я проверим при втори или трети специалист.

Даниел: Но ако вече сме на 5-ти специалист и още сме несигурни... Има конкретни състояния, както например говорихме в едно от предишните предавания за хипохондрията или страх от болести. Тогава всъщност се получава, че самото притеснение, че нещо ни има и не знаем точно какво ни е, че не сме сигурни в обратната връзка, която получаваме - примерно някой може да ни казва "ти имаш еди какво си" или "нямаш нищо", а ние продължаваме да търсим, тогава вече може да бъде някаква форма на тревожно състояние, което само по себе си има нужда да се третира.

Андрей: И тук въпроса е когато имаме проблем с вярването на каквото и да е, ние трябва да разберем защо я търсим тази тема. Ако постоянно се питаме "Какво ми има?" и непрекъснато нашият ум е неспокоен и гладен някой да му каже "На теб това ти има", обаче той се успокоява за два дни и след това търси отново, то диагнозата не е нещо, което ми трябва. По-скоро трябва да се питаме "Когато имам дискомфорт, какво да направя, така че да се чувствам по-добре?", а не "Какво ми има?". Защото много трудно ще нахраним ума и ще го убедим "Ок, има ми това нещо" и той ще се кротне. Ако има тази ненаситност, защото съм го виждал да се случва - хора, които непрекъснато търсят какво им има и има някакъв тип обяснение от един, втори или трети специалист и те пак продължават, то това вече не е до липсата на вяра. Няма човек който да не вярва в нищо. Просто в този момент ние вярваме, че не сме попаднали на правилното обяснение, че никой не ни разбира. Няма момент, в който ние да не вярваме. Просто вярата може да бъде насочена или към положителни неща, или към негативни. Така че тук по-скоро вярвам, че светът може да ме излъже, това означава "Не вярвам на каквото и да е". "Вярвам, че хората не са компетентни, вярвам, че хората не са искрени." и т.н. И това е друг процес на излекуване на нашата вяра - как да променим едни негативни вярвания, как да ги излекуваме, за да може да вярваме в неща, които ще ни носят успокоение, а не в неща, които ще събуждат нашия ум и той за да получи някакво моментно успокоение ще си търси следващата диагноза, следващото обяснение. В един момент ставаме един супермаркет на обяснения - чрез психология, чрез астрология, чрез хомеопатия, чрез конвенционална медицина, чрез психиатрия, чрез врачки, чрез книгите на Джон Кехоу.. това е безкраен процес. Тук въпросът трябва да бъде - "Как да започна да вярвам в неща, които ще ми дадат мир".

Андрей Ганев е психолог и психотерапевт, работещ с иновативни методи, които освен научно подкрепени са се доказали и като високоефективни в терапевтичен план. Той има богат опит в психологическата помощ на хора с депресия, панически атаки, тревожност, фобии, натрапливи мисли. Също така и в работата като семеен психолог и детски психолог. Андрей е обучител към различни организации, както и самостоятелно е водил десетки семинари за личностно развитие и такива с терапевтична насоченост. Чест гост в различни медии той винаги има какво полезно и интересно да сподели.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *