Все по-популярно напоследък става „позитивното мислене“. И все по-често ми се случва при мен да дойдат хора, които са чели за него, опитвали са се да го прилагат, но някак си не се получава. Или хора, които колкото и да се опитват, не могат да си мислят нищо положително за ситуацията, в която се намират. Следователно са започнали да се убеждават, че или проблемите им са нерешими, дори с този могъщ способ, или те са неспособни и всеобщата световна радост бяга от тях. Разбира се нито едното, нито другото са вярни твърдения. Така нареченото „позитивно мислене“ всъщност работи много добре в определени ситуации, но не защото е позитивно, а защото в този определен момент за този определен случай, то е в ролята на „чупещо проблемният модел“. В тази ситуация то е вид нелинейно мислене.

 

Мисловни модели

Най-общо казано, ние мислим в модели. Модели, които се изграждат от много фактори- някои сме научили, когато сме наблюдавали другите; някои идват от личният ни опит – от това, което сме чели, гледали, смятаме за правилно; има и такива, които са социално обусловени. Някои модели са навици- просто сме свикнали да мислим по определен начин в определена ситуация. Тези модели са много полезни от когнитивна гледна точка, спестяват ни огромно количество ресурс, позволяват ни да действаме по-бързо и ни помагат да се възползваме от предишния си опит. Да, но има ситуации, в които нашите модели на мислене ни пречат. Чувстваме се затворени и обречени на една и съща реакция всеки път, когато се появи ситуация от определен характер. Ето тук може да приложим нелинейното мислене.

 

Нелинейно мислене

Най-краткото обяснение на нелинейно мислене може да бъде дадено с въпроса: „Какво не съм правил в тази ситуация?“. Разбира се под „правил“ може да разбираме „мислил“, „чувствал“, „пробвал“ или всяка друга форма на правене. В същината си нелинейното мислене е инструмент, подпомагащ ежедневната, житейската креативност. Този тип мислене прави нещо много важно за нас още в момента, в който чуем за него за пръв път, дори след това никога да не го използваме – намеква ни, напомня ни, че имаме избор как да действаме или да се чувстваме, какво да живеем, особено в ситуациите, в които се чувстваме циментирани и в безизходица. Но все пак ако решим да го използваме, какво да правим?

 

Практиката

Нелинейното мислене е лесно и леко за прилагане поради самият си характер. Ако имате желание да навлезете в нелинейното мислене и житейската креативност, едно просто, но много работещо упражнение, което може да пробвате (но само когато ви е приятно и когато ви хрумне, не под график или като форма на самодисциплина) е „5 неща, които не съм правил в тази стая“. Ще се изумите колко много неща не сте правили дори в най-често посещаваната от вас стая- не сте плували върху килима, не сте подушвали лампиона, не сте яздили масата и куп други неща, които могат да варират от откровено абсурдни до крайно деликатни действия. Всички вариации на въпроса „какво не съм правил в тази ситуация“ могат да послужат за основа на упражнение по Нелинейно мислене. Основните принципи са: ако ще правите нещо, нека то да е абсурдно, да няма общо с реалната ситуация и да ви забавлява. Останалото е въпрос на практика и личен опит.

Андрей Ганев е психолог и психотерапевт, работещ с иновативни методи, които освен научно подкрепени са се доказали и като високоефективни в терапевтичен план. Той има богат опит в психологическата помощ на хора с депресия, панически атаки, тревожност, фобии, натрапливи мисли. Също така и в работата като семеен психолог и детски психолог. Андрей е обучител към различни организации, както и самостоятелно е водил десетки семинари за личностно развитие и такива с терапевтична насоченост. Чест гост в различни медии той винаги има какво полезно и интересно да сподели.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *