В рамките на година и половина с моя колега и приятел Даниел Троев (www.danieltroev.com) отговаряхме на въпроси наживо във Facebook. В тази серия от статии можете да слушате или прочетете отговорите ни. Ако имате ваш въпрос, можете да го зададете на имейл ganev.andrey@gmail.com.

--------------------

Как да преодолеем чувството на самота?

 

Въпрос: Откъде идва самотата и как да променим лошото чувство на самотност? Не е ли тя просто прекъсната връзка с нас самите? Питам за хората на по-зряла възраст, които по една или друга причина остават сами, в повечето случаи са и пенсионери.

Даниел: Наистина, когато имаме връзка със себе си, по-адекватна, е трудно да изпаднем в това състояние на самотност и изолираност, но не е само до това.

Андрей: Също е до това докъде инвестираме нашето усещане за споделеност, какво разбираме под самота, какво разбираме под щастие. Защото тук става дума, че когато човек е самотен, той не е щастлив, това е импликацията. Какво значи самотен? Самотен значи, че нямам партньор, нямам семейство, нямам приятели? Самотата може да бъде в много голяма градация, човек може да се чувства самотен, заобиколен от хора, така че отново трябва да обърнем фокуса малко или много навътре. Според мен това до голяма степен идва от това как виждаме света. Ако ние виждаме света като нещо, което може да бъде експлоатирано, като нещо, което ни служи на нас, то в моментите, в които вече не получаваме това усещане за подкрепа, че аз мога да извлека нещо, би било то от друг човек или от природата, то ние изпадаме в състояние на самота, защото..

Даниел: ... Се прекъсва връзката.

Андрей: Да, няма нищо около мен - аз съм смукал, смукал, смукал.. очаквал съм, че това означава, че не съм сам. Но в един момент, когато го няма или не мога да го правя, защото възрастните хора вече не могат и не искат, тогава се чувствам самотен. Но ако ние сме развивали здравословна връзка със себе си... Здравословна връзка със себе си означава здравословна връзка със света около нас. Ако сме били хора, които се опитват да инвестират в другите, в природата, в себе си, в отношенията, то няма как да дойде това чувство, защото ти излизайки навън пак не си сам, ти чувстваш своята връзка с живота. Хората се чувстват самотни, когато нямат връзка с живота - къде съм аз, в какво се намирам, какво ми се случва, накъде съм тръгнал - тогава си самотен, защото си изолиран в собствения си пашкул на несигурност. И наистина независимо дали имаш партньор и приятели и семейство, ти си самотен. Но ако ти си инвестирал в това да се развиваш, да разбираш, да трупаш мъдрост, защото се очаква, че когато станем възрастни, всъщност ние цял живот се готвим за момента на нашата смърт. Как ще се случи, какъв ще съм аз, когато остарея зависи от това какъв съм аз сега, какви са моите стремежи сега. Като мисля още отсега да намеря мъничко мъдрост в този иначе безсмислен живот, както казват някои. Или просто искам да се наслаждавам, искам да експлоатирам, тоест връзката да е еднопосочна. И момента, в който не мога да усетя тази еднопосочна връзка, в която взимам, аз се чувствам отхвърлен, самотен.

Даниел: Да, много хубаво го каза. Наистина всъщност да се отворим към света, защото самотността е едно затваряне и усещането, че няма никой, с който да се свържем. Но в момента, в който изходим от позицията да видим "На кого мога аз да бъда компания, на кого мога аз да бъда приятел, с какво мога да допринеса за някой с нещо през този ден? Веднага виждаме много възможности. Дори това може да е в магазина да поздравя магазинерката или пък да нахраня гълъбите или да направя някакъв малък жест за нещо - веднага това осъществява връзка със света. Ако се тръгне от тези малките неща, ние можем пак да влезем в този поток на живия живот - там няма самотност, там всяко нещо общува с другото нещо. Всичко е в този сихрон, в този обмен. Всъщност, когато ние се насочим към това как аз да допринеса за този обмен, със сигурност някаква идея ще се появи и малко по малко ще се възстанови отново тази връзка и с нас самите, и с хората. Защото много често поради някаква изолация - дали чисто обективно изолиране поради някакви обстоятелства, или пък се е натрупало някакво напрежение в нас, или някаква болка сме изпитали - ние сами започваме да затваряме прозорците си за външния свят и за хората. В един момент това започва да ни става като начин на живот и е нормално да въртим все едни емоции на отчаяние, на потиснатост и самотност. Но в момента, в който решим да преместим фокуса от себе си към света и как всъщност се случва там тази живост, как мога аз по някакъв начин да допринеса за тази живост - това дори може да е просто да излезем из парка и да битуваме заедно с птичките, с растенията, с падащите листа..

Андрей: Тук имаме коментар: "Самота е програма, която сами си поставяме". Да, наистина, до някаква степен е така, защото ако аз започна да твърдя: "Самотен съм, самотен съм, самотен съм..."

Даниел: Да, защото особено в днешно време я има тази самота, независимо, че ти може да си обграден от хора. Ти може да чувстваш тази отчужденост дори когато ходиш на работа и имаш семейство, така че това означава че това е наистина някаква програма, която се е инсталирала вътре в нас и не зависи толкова от външните обстоятелства.

Андрей: Това е самоограничаваща програма, самоограничаващо твърдение, поради простата причина, че ние сами си режем връзката с околния свят. И аз също съм го виждал това с възрастни хора, които твърдят, че са самотни, въпреки, че са заобиколени с хора и има възрастни хора, които не чувстват тази самота, въпреки, че са били сами. Тоест усещането е пак въпрос на това лично възприятие за живота. И може да започнем още от сега да се свързваме позитивно, да даваме, за да може да изградим пълноценните отношения с живота и когато вече нямаме толкова възможност поради физическа слабост и т.н., да имаме навика да чувстваме връзката.

Даниел: Да и това ме подсеща, лятото имах една много хубава среща с една старица на 90 години, която ми разказа как вечерно време под звездите си полива краставиците, доматите, цветята и си съчинява някакви стихове. Въпреки, че тази жена стои сама там в това село, тя се чувства свързана, тя не е самотна, тя кипи от живот, тя е свързана с растенията, дава нещо на тях, звездите ѝ дават вдъхновение, тя твори, дава нещо на живота. Така че това е много вдъхновяващо.

Андрей: Но аз съм сигурен, че тя така е живяла още преди да стане на 90, нали?

Даниел: Да. Май има още някакъв коментар?

Андрей: Да, имаме коментар, който е: "Да даваме, да се слеем с потока". Точно така.

Даниел: Супер! Радвам се, че одобрявате.

Андрей Ганев е психолог и психотерапевт, работещ с иновативни методи, които освен научно подкрепени са се доказали и като високоефективни в терапевтичен план. Той има богат опит в психологическата помощ на хора с депресия, панически атаки, тревожност, фобии, натрапливи мисли. Също така и в работата като семеен психолог и детски психолог. Андрей е обучител към различни организации, както и самостоятелно е водил десетки семинари за личностно развитие и такива с терапевтична насоченост. Чест гост в различни медии той винаги има какво полезно и интересно да сподели.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *