Тази събота в център за творчество Фрейле си говорихме за депресията и как в последно време тя стана една много популярна тема и все повече хора прибягват към това самоетикетиране.

Какво е така наречената „депресия“? Депресивните разстройства са група психиатрични заболявания, които имат своите симптоми (повишена уморяемост, липса на радост, потиснато настроение…). Най-интересното е, че това са множество симптоми, които могат да се съчетаят по различни начини.. и всички да бъдат окачествени като някакъв вид депресия. Всъщност терминът „депресия“ не е нищо повече от професионален психиатричен термин, измислен за да могат хората от тази професя да комуникират по-лесно. Така както химиците, инженерите, физиците и програмистите имат свои термини, просто е много по-удобно да говорите с думи, които означават едно и също за всички представители от професията. Това се налага от факта, че думите са така да се каже „празни“, обвивки на нещо, но не и самото нещо и ако двама психиатри си говорят без терминология, то и двамата най-вероятно биха описали едно и също състощние по различен начин. А за да се избегне това, на помощ идват класификациите на болестите (МКБ 10 или ДСМ 4 например), които въвеждат единни термини и казват на лекарите какво да търсят в поведението на пациентите си. Това е чудесно, много е лесно за психиатрите да се оправят в професията си, но какви са последиците за самите им пациенти? Последиците са, че се отнема „живота“ от индивидуалното състояние на всеки един клиент, че започва едно повсеместно вкарване в калъп, нещо което е крайно неудачно за въпроси, свързани с човешката душевност. Така се пропускат много от важните детайли, специфични за всеки индивидуален случай, малките неща, които в крайна сметка помагат на отворения за клиентите си психолог (особено изпозлващи клиент-центрираните подходи от типа на Фокусирана към решение терапия) да им помогне.

Друг интересен феномен е зачестилата широка употреба на думата „депресия“. Казвам дума, защото от термин, специфичен за една професионална прослойка, тя става дума от ежедневния език. Така малко по малко тази дума се пропива в ежедневието и запова едно масово самоетикетиране- „О, тези дни съм се депресирал“, „Миналото лято бях в депресия цял месец“ или етикетиране на другите без да сме наясно какво казваме точно: „Какво си се дерпесирала сега?“, „Стига си се депресирал и отивай на работа“… и още и още необмислени лепвания на тази диагноза. Колкото и безобидно да звучи, това има скрити последствия за прибягващите до употребата на термини, които са натоварени със специфично и негативно значение.
Става дума за социалните пердстави. Обществото ни (не само нашето, а световното като цяло) все още възприема психическите заболявания и проблеми като страшни, страмни и дори мистериозни. А депресията е термин, носещ със себе си всички тези социални страхове, които всеки самоетиектиращ се и етикетиращ някой друг наслагава върху себе си или другите малка част от тази социална натовареност. За хората, често прибягващи до самоетикетиране, това би могло след време да е проблем, поради постоянното самовнушение, което си налагат. За лесно повлияващите се от чуждото мнение – също.

Какво сега?

Лесно е да използваме подобни термини, но много по-полезно би било да се замислим наистина за състоянието си, чувствата си, мислите си. Имал съм клиенти, които са твърдяли, че са в депресия (дори такива с официални диагнози) и мога да ви кажа, че когато разгледахме състоянието отвъд етикета, всички те имаха индивидуални особености, които ги правеха уникални както като състояние, така и като решение на ситуацията. Един от основоположниците на Фокусиран към решение подходод има изказване, което ще перефразирам: Когато на някой се сложи диагноза „депресия“, то има тенденцията да се приема, че това е всичко, което той е – депресиран човек. Но същевременно той е много повече неща – добър родител, добър художник, умел майстор и много други. От нас зависи как ще се въприемем и дали ще изберем да се ограничим до едничкия си негативен етикет или роля. Можете да си направите списък с всички неща, които сте и да си изберете какво ще бъдете, вместо да сте „депресирани“. Също така е много важно как се отнасяме към себе си и упехите си. Интересни способи за подобряване на самоувереността си можете да намерите в статията ми …..
И разбира се внимавайте как и какво говорите на себе си.

Андрей Ганев е психолог и психотерапевт, работещ с иновативни методи, които освен научно подкрепени са се доказали и като високоефективни в терапевтичен план. Той има богат опит в психологическата помощ на хора с депресия, панически атаки, тревожност, фобии, натрапливи мисли. Също така и в работата като семеен психолог и детски психолог. Андрей е обучител към различни организации, както и самостоятелно е водил десетки семинари за личностно развитие и такива с терапевтична насоченост. Чест гост в различни медии той винаги има какво полезно и интересно да сподели.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *