Впечатлението ми е, че има огромно объркване относно тези три понятия, значенията им и начините за придобиване на такава „титла“.

Да започнем с „психолог“. Психолог е степен, придобита след обучение в акредитирано висше учебно заведение. Бакалавърската степен дава основни и фундаментални знания относно начините на функциониране на човешката психика, основни психологически теориии, невробиология, изготвяне и провеждане на тестове и експерименти, работа с групи, психопатология.

Ако специалистът продължи да се развива академично- чрез магистърска програма, то тогава придобива специализация и допълнителни умения и знания. Това може да е магистратура по клинична, организационна, детска психология или когнитивна наука.

Ако човек е завършил икономика, например, а след това магистратура по организационна психология, той не е организационен психолог, а специалист в определена област (в случая икономика) със специализация организационна психология.

Психологът има малко или никакви практически умения за терапия и консултиране, той има акдаемична подготовка. Психологът може да работи в учлища, в отдел по човешки ресурси, в психологическа лаборатоария. Може да провежда тестове и изследвания по стандартизирани методики или да участва в разработването на такива.

Психологията е наука обхващащз всяко поле от човешкото битие и пред психолога има множество посоки на развитие. Повечето от тях, обаче, изискват допълнителна квалификация.

Психотерапевт може да стане човек, завършил минимум бакалавърска степен по психология (но не само магистърска) или лекар. Психотерапевтът като специалист лекува психически заболявания чрез разговор и специфични за школата му техники.

Психотерапевтът няма право да изписва медикаменти за лечение, освен в случаите, в които е и обучен, завършил, лицензиран лекар.

За да придобие умения на психотерапевт, специалистът трябва да премине допълнителен извънуниверситетски курс или множество курсове по психотерапия в избрано от него терапевтично направление.

Такива направления например са: психоанализа, психодрама, когнитивно-поведенческа терапия, избраната от мен- фокусирана към решение кратка терапия и др. Всяка школа има свои теоритични рамки, техники, подход, критерии и времетраене на обучението – 1,3,5 или 10 години.

Не всички психотерапевтични школи имат легитимни филиали в България. Това е една от възможните посоки за професионално развитие и надграждане на психолога.

Психиатърът е медицинско лице – лекар, специализирал психиатрия. Психиатрите лекуват чрез поставяне на диагнози и предписване на медикаменти (лекарства). Психиатрите учат психология по време на университетското си обучение, но не са психолози.

Ако психиатърът не премине допълнителен курс в някое психотерапевтично направление, той не е психотерапевт.

Смисълът да се знае разликата между тези три вида специалисти, работещи с човешките проблеми и развитие, е във възможността за взимане на съзнателно решение към кой от тях да се обърнем, за да постигнем разрешение на ситуацията, в която сме.

Андрей Ганев е психолог и психотерапевт, работещ с иновативни методи, които освен научно подкрепени са се доказали и като високоефективни в терапевтичен план. Той има богат опит в психологическата помощ на хора с депресия, панически атаки, тревожност, фобии, натрапливи мисли. Също така и в работата като семеен психолог и детски психолог. Андрей е обучител към различни организации, както и самостоятелно е водил десетки семинари за личностно развитие и такива с терапевтична насоченост. Чест гост в различни медии той винаги има какво полезно и интересно да сподели.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *